Еко-ферма "Елата" предлага на своите посетители възможност да дегустират на място някои от следните млечни продукти добити от редките породи - карачанска овца и родопска кравичка.

Краве кисело мляко

Овче кисело мляко

Прясно краве сирене

Извара

Масло

За това кога и как е открито българското киселото мляко – никой не може да твърди с категоричност защото липсват точни данни. Всъщност източникът е майката Природа но  една от теориите за неговото възникване е свързана с траките. Древна Тракия разполагала с плодотворна почва, богата растителност и тучни пасища. Всичко това допринесло за развие на цветущо овцевъдство. Затова основното домашно животно на траките била овцата. Траките забелязали, че прокисналото мляко се запазва по-продължително от прясното. Чрез прибавяне на прокиснало мляко в прясно сварено получили продукт известен като квасено мляко или „прокиш”.

Друга теория е свързана с прабългарите. Предполага се, че българското кисело мляко води началото си от млечнокиселата напитка „кумис”, която прабългарите приготвяли от кобилешко мляко. След като се заселили по нашите земи и възприели отглеждането на овце, започнали да правят „кумис” и от овче мляко. Прабългарите произвеждали и кисело мляко под името „катък”, като подквасвали прясно овче мляко с „размивка” от сирене. Този продукт обикновено се приготвял в края на лятото, когато млякото е с по-високо съдържание на сухо вещество. Катъкът бил вкусен и изкарвали с него цялата зима.

Уйгурите, живеещи в областта Синджан в Северозападен Китай и днес наричат киселото мляко „кътхък“. Те го приготвят както от кобилешко, така и от овче мляко. Този факт, който може лесно да бъде проверен, заедно с теорията за първоначалните местообиталища на прабългарите, навежда към теорията за прабългарския произход на киселото мляко.

За пръв път  за българско кисело мляко се споменава в литературата през VIII век под турското му име йогурт. Чингиз хан (1206-1227) използвал киселото мляко за храна в армията и като средство за консервиране на месото. Млякото било запазвано в овчи стомаси. Под действието на наличната микрофлора в млякото протичала млечнокисела ферментация, в резултат на което се получавало киселото мляко. Използвали стомасите многокротно – След като веднъж  изгребали киселото млякото, напълвали стомасите отново с прясно мляко, а останалото кисело мляко служело за закваска.
В Западна Европа българското кисело мляко става известно благодарение на френския крал Франсоа I. Кралят страдал от тежка и нелечима диария. Той помолил за помощ своя съюзник османския султан Сюлейман Великолепни. Султанът му изпратил лекар, който успял да го изцери с диета от кисело мляко. В знак на благодарност френският крал разпространил информацията из Европа за храната, която успяла да го излекува.
Киселото мляко е млечен продукт, който се получава чрез ферментация на мляко. Основният микроорганизъм, който участва в процеса на ферментацията на българското кисело мляко, се нарича Lactobacillus Bulgaricus и се среща в свободно състояние единствено на територията на България.

Киселото мляко се получава от предварително загрято пълноценно прясно мляко, претърпяло млечнокисела ферментация при 40 – 45 градуса. В зависимост от млякото, от което се получава, киселото мляко бива овче, краве, биволско, смесено. Най-много мазнини съдържа биволското – 7,5 %, следвано от овчето – 6,5 %, смесеното – 5 % и кравето – 3,6 %.

Млякото съдържа 87% вода и 13% сухо вещество. Сухото вещество се състои от млечни мазнини, белтъчини, въглехидрати, водоразтворими витамини и минерали. Тези хранителни съставки превръщат млякото в стойностна природосъобразна храна.
Млякото осигурява количества висококачествени белтъчини. Белтъчините на 1 л мляко са приблизително равни на белтъчините на 142 г. месо или риба, 5 яйца, 113 г. сирене или 800 г. бял хляб. Млечните белтъчини се усвояват от организма 96-98%, тъй като те са пряко атакувани от ензимите на храносмилателните сокове.